ВОЛОДЯ СТОЯНОВ - ВОЙВОДАТА

Там на юг където песента на Струма следва полъха на Егея, в подножието на планината Беласица е разположен древен град от времето на траки-илири град Петра,  днес Петрич.  Всяка педя е история – градивен камък за човешката цивилизация от древната Македонска държава, Спартак до днешна България с пророчицата леля ВАНГА. Петрич с кестеновите гори е люлка на  воеводи и комити.
            Прадядо Темелко, дядо Стоян и баба Божия, бежанци от Егейска Македония, прокудени от родните си места след 1916 г.  живеят три години в Кавакли, днешен Тополовград (Ямболска околия), две години в Берово –днешна Македония и 20-те години се местят в град Петрич,  като купуват от местни турци голям имот в стария квартал Дълбошница,  до гората  с  кестен столетник.
На 3-ти декември 1960 година в този задружен род  на българи от Македония се  ражда  Володя Стоянов, от баща Георги и майка Варвара. В този новопостроен дом песента  озарява от люлката  малкия Володя.  Дядо Стоян всяка вечер притваря  очи и запява стари песни . Единственият свидетел на тази семейна идилия е газената лампа, която осветява лицата на деца и внуци. Всяка нощ заспиват с вяра в Доброто, с вяра в Бог.
На 3 години  Володя  вече пее освен познатите детски песни, но и народни песни като “Боряно, Борянке”, “Милице”, “Я подай ми моме тенка пушка”.  От малък  обича да слуша по-възрастните и взема опит.  Работи  по  полето  редом със старите.  Така калява своя дух, обогатява човещината,  а за завистта и лошотията само е чувал.  Благодарен  е  на  родителите  си,  че  го възпитават  да бъде полезен и да твори и създава блага.
            Есента на 1974 година Володя е вече ученик в техникума по текстил “Начо Иванов”  на Ботевградско шосе  в гр. София. Още първата ваканция, старата баба Божия  настоява  бащата Георги да закупи от музикалния магазин в Петрич, китара за Володя.  Влизат в магазина и купуват най-скъпата. Володя е на “седмото небе”. На уроци не ходи, но наблюдава как  свирят по-големите батковци и се научава  да свири с постоянство в къщи и по сбирки.  Със съученици  пеят по  трамваите  и тролеите  из София, докато се прибират в къщи.
            През есента на 1979  година влиза в казармата – граничар в поделение 56530 гр. Драгоман. Още първите дни на прослушване  кой  какво умее, е одобрен за певец на новосФормираната рок група “Граничар”. С  три  негови авторски песни през 1980 г.  печели първо място в България.  Професор Марков от Българската Държавна Консерватория проявява интерес и  му предлага , след уволнението от казармата,  да кандидатства в  естрадния отдел. Володя се подготвя за изпит и през лятото на 1982 г. се явява с -  руска песен,  “По първи петли” на Васил Найденов и песен  на световно известната  група “Форинър”. НО  не спазва указанието на  Георги Кордов и Ирина Чмихова - да се подстриже.  Естествено – скъсан е. Той не си губи времето и създава с музиканти от Петрич група за сватби и кръщенета и става  вокалист на най-нашумялата тогава рок група в Петрич – “ПАН”. Връщане назад няма. Групата представя  парчета на “Диип пърпъл”, “Юрая хиип”, Адриано Челентано, Дейвид Ковърдейл, “Уайт снейк”, гръцки песни на Казандзидис, Метропано, Даларас, Маргаритис, хърватска естрада на  Крунослав Слабиница, сръбска естрада на  Мишо Ковач, Оливер Драгоевич, македонски песни от Никола Бадев, Васка Илиева, Александър Сариевски, българска естрада,  рок,  шлагери и много други.  Огромен  репертоар,  разнообразието  от песни  дава възможност на Володя да се котира навсякъде  на музикалния пазар  и  в кръчми ,  и събори,  и къмпинги по морето.
С падането на комунизма идва жадуваната творческа свобода. За първи път през 1990 г.  преминава  пределите на България и през цялата година пее с голям успех  в Югославия с група “Сандански” .  Закупува от   гр. Мюнхен, Германия  уредба и се завръща в България с професионално оборудване, готов за бурните времена на прехода.
            Пее по заведения  в  Сандански,  Благоевград,  София.  Голяма част от феновете  го следват навсякъде.  През 1993 г . започва да пише и създава авторски песни. Музиката на “Мера според мера” по текст на П.К. Яворов носи успехи.  Песните “Два гълъба, двама сина” , “Чаша вино” и др. ,  социалните “Далавера далавера”, “Пирамиди, фараони”, “Петричките милионери”  се слушат навсякъде.
Лятото на 1995 г.,  минавайки  “Папаз чаир” (Попови  ливади в Пирин планина)   за гр. Гоце Делчев открива съмишленик – рок музикант Стоян Джамбазов - Джемби.  Сформират група  с привличане  на  виртуоза музикант Здравко Георгиев  (тогава в казармата).  Групата си избира име “Щуро маке”.
            С  групата  записва всички авторски песни.  1997 година със създаването на албума за  воеводи и комити “ Мера според  мера “ – изважда македонската песен от булото на мрака.  Гордее се,  че работи с най-добрата група за македонска музика - “Щуро маке”, с която записа  “Пет века”- 1999 г., “Старият бунар”- 2001 г., “Син ти иде, Македонийо” – 2003 г. , “Изгоро моя, небесна” – 2005 г.,  “Мандолина свире , сърце кине”,  “Без любов не се живее”- 2007 г. и много други -  класика в новата българска музика.
 
Представителни участия:
  Чикаго, Лас Вегас,  Маями, Ню Йорк, Сан Франциско, Атланта,  Лос Енжелис,   Монреал,  Отава,  Италия,  Германия,  Гърция, Македония   и  др.
Много концерти навсякъде  в  България , като  на 19 април 2005 г. – в зала 1 на НДК гр.София -10 години с авторски песни.